Джеф Безос: Суровата истина - американците вече не вярват на новинарските медии
Собственикът на , че в последно време медиите са станали доста предубедени. Поради това, съгласно него, новинарските запаси са изгубили доверието на читателите и са престанали да извършват главната си роля.
В годишните изследвания на доверието и репутацията публицистите и медиите постоянно се класират покрай дъното, постоянно малко пред Конгреса. Но в тазгодишното изследване на Gallup успяхме да паднем под Конгреса. Сега специалността ни се употребява с минимум доверие. Явно вършим нещо неправилно.
Нека ви дам една прилика. Машините за гласоподаване би трябвало да дават отговор на две условия. Те би трябвало да броят гласовете тъкмо и хората би трябвало да имат доверие в точността на преброяването. Второто условие е радикално друго от първото, само че също е извънредно значимо.
Същото е и с вестниците. Ние би трябвало да предоставяме точна информация и би трябвало да имаме вяра в нашата акуратност. Неприятната истина е, че не отговаряме на втория аршин. Повечето хора имат вяра, че медиите са пристрастни. Всеки, който не вижда това, подценява действителността - и всички борби с действителността приключват със загуба. Реалността е непобедима. Би било елементарно да обвиним някой различен за продължителния спад на нашия авторитет (и затова спада на влиянието), само че манталитетът на жертва няма да помогне. Оплакването не е тактика. Трябва да работим повече върху това, което е по силите ни, с цел да увеличим престижа си.
Подкрепата за един или различен претендент за президент по никакъв метод не въздейства на предизборната обстановка. Никой нерешил гласоподавател в Пенсилвания няма да каже: " Ще гласоподавам по метода, по който упорства вестникт А ". Няма. Това, до което в действителност водят декларациите за поддръжка за един от претендентите, е чувство за пристрастност. Зависимости.
Отказът от апели за гласоподаване за избран претендент е кардинално решение и решението е вярно. Юджийн Майер (издател на The Washington Post от 1933 година до 1946 г.) зае същата позиция - и беше прав. Решението да не подкрепим нито един претендент за президент, няма да ни завоюва доверие, само че е значима стъпка в вярната посока. Жалко, че не го направихме по-рано, в миг, по-далеч от деня на изборите и страстите към изборната конкуренция. В резултат на това направихме грешката да изберем погрешно момента.
Бих желал също по този начин да поясня, че в тази ситуация не може да става въпрос за правилото " quid pro quo " (услуга за услуга). Никой по никакъв метод не се е кослутрила или уведомявал с избирателен щаб или претендент – на каквото и да било равнище. Решението бе взето само въз основа на вътрешни полемики.
В деня на публикуването Дейв Лимп, основен изпълнителен шеф на една от моите компании, Blue Origin, се срещна с някогашния президент Доналд Тръмп. Когато научих за това, въздъхнах тежко - тъй като знаех, че това е комфортен мотив за хората, които желаят да показват нашето главно решение в напълно друга светлина. Но истината е, че не бях осведомен авансово за тази среща. Дори Лимп не знаеше за това предварително; срещата беше планувана доста бързо, сутринта на същия ден. Няма връзка сред това събитие и нашето решение [да не подкрепим нито един от кандидатите] и всеки намек за неговото битие е неистина.
Ако приказваме за спорове на ползи, мъчно е да бъда идеалният притежател на The Post. Всеки ден някъде някой началник от Amazon, Blue Origin или някоя от другите благотворителни организации и компании, които владея или влагам, се среща с държавни чиновници. Веднъж писах, че The Post беше " затруднение " за мен. Това е правилно, само че се оказва, че аз също мога да бъда затруднение за The Post.
Бихте могли да мислите за моето благосъстояние и вложения като за щит против опити за заплашване или като за мрежа от спорни ползи. Само личните ми правила могат да трансформират салдото в една или друга посока. Уверявам ви, че възгледите ми по този въпрос в действителност са учредени на правила и имам вяра, че моеята история като притежател на The Post от 2013 година насам, е задоволително доказателство за това. Вие сте свободни да решите сами, несъмнено, само че се пробвайте да намерите нито един случай през тези 11 години, в който по някакъв метод съм повлиял на The Post, с цел да отбрани моите ползи. Няма подобен.
Липсата на доверие не е проблем единствено за The Post. Другите вестници са изправени пред същите провокации. И това е камшик освен за медиите, само че и за цялата страна. Много хора се обръщат към домашно предавани подкасти, ненадеждни изявления в обществени медии и други непроверени източници на вести, които могат да оказват помощ за разпространяването на дезинформация и задълбочаване на раздялите.
Washington Post и New York Times печелят награди, само че ние от ден на ден се обръщаме към избран хайлайф. Говорим сами със себе си от ден на ден и повече. (Това не постоянно е било по този начин – през 90-те години нашият вестник се четеше в 80% от домовете в окръг Колумбия).
Въпреки че не преследвам персоналните си ползи – и нямам желание да го върша в бъдеще – аз също по този начин няма да разреша на този вестник да тръгне на автопилот и да загуби своята новост в интерес на непроверени подкасти и язвителни изявления в обществените медии – най-малко не без битка.
Твърде значимо е. Залозите са прекомерно високи. Сега повече от всеки път светът има потребност от влиятелен, благонадежден, самостоятелен глас и от кое място да пристигна той, в случай че не от столицата на най-важната страна в света? За да спечелим тази борба, ще би трябвало да работим крепко. Някои от измененията ще бъдат връщане към предишното, а други ще бъдат нови изобретения.
Разбира се, всичко ново ще бъде посрещнато на нож - по този начин работи светът. Няма да е елементарно, само че ще си заслужава.
Много съм признателен, че съм част от това самоуверено начинание. The Washington Post има едни от най-хубавите публицисти, които можете да намерите, и те работят интензивно всеки ден, с цел да стигнат до истината. Те заслужават да им се има вяра.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
В годишните изследвания на доверието и репутацията публицистите и медиите постоянно се класират покрай дъното, постоянно малко пред Конгреса. Но в тазгодишното изследване на Gallup успяхме да паднем под Конгреса. Сега специалността ни се употребява с минимум доверие. Явно вършим нещо неправилно.
Нека ви дам една прилика. Машините за гласоподаване би трябвало да дават отговор на две условия. Те би трябвало да броят гласовете тъкмо и хората би трябвало да имат доверие в точността на преброяването. Второто условие е радикално друго от първото, само че също е извънредно значимо.
Същото е и с вестниците. Ние би трябвало да предоставяме точна информация и би трябвало да имаме вяра в нашата акуратност. Неприятната истина е, че не отговаряме на втория аршин. Повечето хора имат вяра, че медиите са пристрастни. Всеки, който не вижда това, подценява действителността - и всички борби с действителността приключват със загуба. Реалността е непобедима. Би било елементарно да обвиним някой различен за продължителния спад на нашия авторитет (и затова спада на влиянието), само че манталитетът на жертва няма да помогне. Оплакването не е тактика. Трябва да работим повече върху това, което е по силите ни, с цел да увеличим престижа си.
Подкрепата за един или различен претендент за президент по никакъв метод не въздейства на предизборната обстановка. Никой нерешил гласоподавател в Пенсилвания няма да каже: " Ще гласоподавам по метода, по който упорства вестникт А ". Няма. Това, до което в действителност водят декларациите за поддръжка за един от претендентите, е чувство за пристрастност. Зависимости.
Отказът от апели за гласоподаване за избран претендент е кардинално решение и решението е вярно. Юджийн Майер (издател на The Washington Post от 1933 година до 1946 г.) зае същата позиция - и беше прав. Решението да не подкрепим нито един претендент за президент, няма да ни завоюва доверие, само че е значима стъпка в вярната посока. Жалко, че не го направихме по-рано, в миг, по-далеч от деня на изборите и страстите към изборната конкуренция. В резултат на това направихме грешката да изберем погрешно момента.
Бих желал също по този начин да поясня, че в тази ситуация не може да става въпрос за правилото " quid pro quo " (услуга за услуга). Никой по никакъв метод не се е кослутрила или уведомявал с избирателен щаб или претендент – на каквото и да било равнище. Решението бе взето само въз основа на вътрешни полемики.
В деня на публикуването Дейв Лимп, основен изпълнителен шеф на една от моите компании, Blue Origin, се срещна с някогашния президент Доналд Тръмп. Когато научих за това, въздъхнах тежко - тъй като знаех, че това е комфортен мотив за хората, които желаят да показват нашето главно решение в напълно друга светлина. Но истината е, че не бях осведомен авансово за тази среща. Дори Лимп не знаеше за това предварително; срещата беше планувана доста бързо, сутринта на същия ден. Няма връзка сред това събитие и нашето решение [да не подкрепим нито един от кандидатите] и всеки намек за неговото битие е неистина.
Ако приказваме за спорове на ползи, мъчно е да бъда идеалният притежател на The Post. Всеки ден някъде някой началник от Amazon, Blue Origin или някоя от другите благотворителни организации и компании, които владея или влагам, се среща с държавни чиновници. Веднъж писах, че The Post беше " затруднение " за мен. Това е правилно, само че се оказва, че аз също мога да бъда затруднение за The Post.
Бихте могли да мислите за моето благосъстояние и вложения като за щит против опити за заплашване или като за мрежа от спорни ползи. Само личните ми правила могат да трансформират салдото в една или друга посока. Уверявам ви, че възгледите ми по този въпрос в действителност са учредени на правила и имам вяра, че моеята история като притежател на The Post от 2013 година насам, е задоволително доказателство за това. Вие сте свободни да решите сами, несъмнено, само че се пробвайте да намерите нито един случай през тези 11 години, в който по някакъв метод съм повлиял на The Post, с цел да отбрани моите ползи. Няма подобен.
Липсата на доверие не е проблем единствено за The Post. Другите вестници са изправени пред същите провокации. И това е камшик освен за медиите, само че и за цялата страна. Много хора се обръщат към домашно предавани подкасти, ненадеждни изявления в обществени медии и други непроверени източници на вести, които могат да оказват помощ за разпространяването на дезинформация и задълбочаване на раздялите.
Washington Post и New York Times печелят награди, само че ние от ден на ден се обръщаме към избран хайлайф. Говорим сами със себе си от ден на ден и повече. (Това не постоянно е било по този начин – през 90-те години нашият вестник се четеше в 80% от домовете в окръг Колумбия).
Въпреки че не преследвам персоналните си ползи – и нямам желание да го върша в бъдеще – аз също по този начин няма да разреша на този вестник да тръгне на автопилот и да загуби своята новост в интерес на непроверени подкасти и язвителни изявления в обществените медии – най-малко не без битка.
Твърде значимо е. Залозите са прекомерно високи. Сега повече от всеки път светът има потребност от влиятелен, благонадежден, самостоятелен глас и от кое място да пристигна той, в случай че не от столицата на най-важната страна в света? За да спечелим тази борба, ще би трябвало да работим крепко. Някои от измененията ще бъдат връщане към предишното, а други ще бъдат нови изобретения.
Разбира се, всичко ново ще бъде посрещнато на нож - по този начин работи светът. Няма да е елементарно, само че ще си заслужава.
Много съм признателен, че съм част от това самоуверено начинание. The Washington Post има едни от най-хубавите публицисти, които можете да намерите, и те работят интензивно всеки ден, с цел да стигнат до истината. Те заслужават да им се има вяра.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ